„Изкуството като терапия“
На 05.10.2017 г. във Факултета по изобразителни изкуства към Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий” се проведе изложба „Изкуството като терапия”. Идеята е на Факултета, а изпълнението се осъществява от представители на висшето учебно заведение и средни училища от страната. Експозицията е озаглавена „Изкуството като терапия” и разказва именно за методите, които се полагат при този похват.
В изложбата участват шестима възпитаници на Университета по магистърската програма по арт терапия, сред които и преподавателя по изобразително изкуство от Средно училище „Епископ Константин Преславски“ – Бургас Елена Тодорова. В събитието взеха участие и преподаватели от ВТУ, които използват арттерапевтичните методи във своята практика.
В новите учебни програми по изобразително изкуство все повече ще навлиза арт терапията. Тя се прилага, не само когато има нужда от лечение, а и като превенция. Чрез нея се решават емоционални и психологически проблеми, преодоляват се кризи и трудности в развитието, дава се социално – приемлив изход на агресивността, възстановява се душевното равновесие и се постигат положителни поведенчески промени. Педагогическият аспект на положително въздействие на арттерапията се състои в това, че с нейна помощ могат да се предадат и възпитат такива умения, които без присъщите ѝ методи на играта и ритуала, не биха били достъпни за усвояване при лицата с физически и емоционални затруднения, както и да послужи за запълване на онези празнини в сензитивен и когнитивен план, които не са възможни при обикновените педагогически програми. Чрез арттерапията, с помощта на средствата на изкуството, се развиват представите за цвят, форма и фрактура, за пространство и време, и се изграждат устойчиви визуални образи за тези характеристики. Усвояват се трайни познания за боравене с различни материали и изобразителни техники, което, от своя страна, освобождава и прави по-уверена вътрешната експресия, като осигурява средства за разбиране, изразяване и автокомуникация.
Презентацията на колегата Елена Тодорова беше свързана с „Арттерапия за деца със специални образователни потребности”. Ето какво сподели тя за своята работа:
„На децата бяха предложени пластични задачи като апликиране, моделиране на релефни и триизмерни изображения с глина, които да подпомогнат техните пространствени ориентации, графични и живописни техники, колаж и др. Участниците се обединяваха около обща тема, но имаха самостоятелен творчески принос. По време и след проведеното занятие попълвах протокол на наблюдението, в който описвах поведенческите им реакции, работния процес, експресиращият модел на всеки участник (поведение, тема, избор на материали, продължителност, избор на формат и композиране в него, използвани символи, цветове, личен коментар). С помощта на играта в съчетание на инересни техники техните първоначални задръжки отпадаха. Крайният арттерапевтичен продукт беше особено мотивиращ за тяхната работа. Готовото произведение донесе у тях истинско удовлетворение. В процеса на изобразителната дейност поощрявах познавателните и самоопознаващите стремежи. При наблюдението си на децата от целевата група композицията е неструктурирана, отворена, често без акцент; изборът на формат е на случаен принцип. В една от задачите се притесняваха от по-големия фотмат. Линиите са основен изобразителен елемент, когато изграждат форма са винаги затворени. Рисуването беше основната графична техника. Живописните техники са: акрил, пастел, темпера, колаж. Избраните цветове са от светлия регистър, подборът им е случаен. Образите са прости, затворени, концентрични плътно запълнени участъци. Символите са букви и имена. Най- често се среща стереотипност на действията. Търсят комуникация на одобрение с материала.
При голяма част от тях се виждаше ясен стремеж към абсолютно запълване на листа, а за други беше типично разработването само на определен сектор от него, за сметка на по-рехаво изпълнение в другите части. Преобладаваща беше употребата на линията, уплътнена в щрих отколкото работата с мазки и петна (дори и когато материалът го предполагаше). Наблюдавах проява на предпочитание към прости, наподобителни форми с разпознавателен характер, които се изобразяваха многократно и с рутинни движения.“